Метеорит
Метеорит
Само споменът за топлината,
отразена от добрата фея в огледалото,
ме прави недоизгорял метеорит
и инертността ми намалява.
Тогава тя танцуваше и пееше,
а около нея бясно в кръг
се въртяха есенни листа.
Не допусках, че е фея.
С какво се храни безсилието?
С бездействието на силните?
На прозрялите със скептицизма?
С халостните думи на любовта?
Защо ли вчера не усетих
реактивната сила на грешките,
а рисувах схемата на Времето,
въоръжен със нож в гърба?...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Христов Всички права запазени
