Метеорит

Oct 2, 2014, 10:08 AM

Poetry » Phylosophy

863 0 3

Метеорит

Само споменът за топлината,

отразена от добрата фея в огледалото,

ме прави недоизгорял метеорит

и инертността ми намалява.

Тогава тя танцуваше и пееше,

а около нея бясно в кръг

се въртяха есенни листа.

Не допусках, че е фея.

С какво се храни безсилието?

С бездействието на силните?

На прозрялите със скептицизма?

С халостните думи на любовта?

Защо ли вчера не усетих

реактивната сила на грешките,

а рисувах схемата на Времето,

въоръжен със нож в гърба?...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

maikata (Мая Тинчева)

2014-10-06T00:17:35+03:00

Мисля си, от усещането за света, може би. Харесах много. Поздрави!
ledohod (Георги Христов)

2014-10-03T08:52:23+03:00

Поздрав radiola !Много ме развълнува с откровението си!Мисля,че безсилието се подхранва от негативизма,най-вече от отчаянието.Това е в
разрез с желанията на доброто и радост за рогатия...Самото споделяне за
безсилие е вече покана...Затова човек трябва да мобилизира останките от
любовта си.А тя не умира,защото е божествена...От сърце ти благодаря !
Ще те чета.До скоро!Хубав Ден!
radiola (Рада Димова)

2014-10-02T18:21:30+03:00

Прочетох всичките ти творби и всички ми допаднаха! Въпросите, които си задаваш ме вълнуват и мен, може би заради еднаквата възраст.Наистина, с какво се храни още безсилието?