Метлата ми ли? Ей я – в къта
Стоиш застинал вън, на прага,
усмихнат – от немай къде.
Мълчиш – това не ми помага,
кажи сега, защо дойде?
Май с нея хич не ви потръгна?
Разбирам. Жал ми е за вас.
Ти на измами не обръгна?
Но всъщност, знаеш ли и аз.
А мислех си, че си далече
(и аз добре се постарах).
За да не си ми всяка вечер,
убиващото зрънце грах.
След теб целунах жаби много,
от златни чаши жлъчка пих,
изядох сол чувал, но мога
да кажа : Ето, аз простих.
Метлата ми ли? Ей я – в къта,
крилата на Луна суша.
Видяхме се. Е, хващай пътя,
ще спя с олекнала душа.
Сега съм чужда и съм друга,
ръка дори ще ти подам,
аз съм на вятъра съпруга,
а ти си се обичай сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
