Мидата
Стиснала се здраво в черупката,
любиш принцеси, но само насън.
Стискаш се здраво, а къде е пролуката,
през която да погледнеш навън?
Само в себе си ли се оглеждаш, мидо,
тънейки във тинята сама?
Нима не искаш? Не искаш да видиш,
колко ярък кипи отвънка света.
Мидо, клета мидо -
нима на света си единствено ти.
Ти не знаеш какво е любов или обида,
не знаеш какво е да те боли.
Спри се и се огледай наоколо, мидо,
докато през тинята "препускаш".
Мидо, черна, клета мидо...
Дано някой ден разбереш
какво е да чувстваш.
13. 07. 2008
Посветено на dexter_walrus или Десислав Илиев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Цветкова Всички права запазени
