Мимчо77 (Мария Панчова)
7 6
24.09.2020 г., 15:26 ч.

Миг 

  Поезия » Свободен стих
396 1 6

И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
                                                                     И мина...
Сега е ден и някак си препича,
ту слънчев, ту облачен и сив.
И гледам все назад и мисля,
а слънцето отива все към пладне...
Поспрях за малко,
а останах тук и време неусетно мина...
Във детски спомен- неприветлив
остана мойта заран да мълчи.
О, ден поспри! Не бързай! Остани!
Щом утрото пропуснах,
от теб поне да взема малко радост.
За залез още млада е душата,
ще трупа още празнини.
Научили ли се - ще гори.
Че мислите за вчера само тлеят,
а утре може да вали...
Ще черпя топлина и пламък
от  днес нататък - всеки миг.

© Мария Панчова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Петър 1.
    Пиша ви на лични
  • Харесах !
  • Не е критика. Звучи Шекспировско, и съдбовно. 😊
    Бъди спонтанна.
  • Петър1, така е, прав сте, като го писах ми дойде спонтанно това възклицание, написах го знаейки, че няма да остане незабелязано. После се опитах да го заменя, но някак не звучеше. Приемам критиката, също ще бъда благодарна на подсказка как бих могла да го заменя и пак да звучи добре.
  • "Ще черпя топлина и пламък
    от  днес нататък - всеки миг."!
  • Има нещо познато в това: “О, ден поспри!”
Предложения
: ??:??