Миг
И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
И мина...
Сега е ден и някак си препича,
ту слънчев, ту облачен и сив.
И гледам все назад и мисля,
а слънцето отива все към пладне...
Поспрях за малко,
а останах тук и време неусетно мина...
Във детски спомен- неприветлив
остана мойта заран да мълчи.
О, ден поспри! Не бързай! Остани!
Щом утрото пропуснах,
от теб поне да взема малко радост.
За залез още млада е душата,
ще трупа още празнини.
Научили ли се - ще гори.
Че мислите за вчера само тлеят,
а утре може да вали...
Ще черпя топлина и пламък
от днес нататък - всеки миг.
© М. П All rights reserved.
