Мимчо77 (М. П)
7 6
Sep 24, 2020, 3:26 PM

Миг 

  Poetry » Free verse
509 1 6

И мойто утро тихичко премина,
не беше слънчево и топло.
Валя, гърмя, посмя се, даже честичко боля.
                                                                     И мина...
Сега е ден и някак си препича,
ту слънчев, ту облачен и сив.
И гледам все назад и мисля,
а слънцето отива все към пладне...
Поспрях за малко,
а останах тук и време неусетно мина...
Във детски спомен- неприветлив
остана мойта заран да мълчи.
О, ден поспри! Не бързай! Остани!
Щом утрото пропуснах,
от теб поне да взема малко радост.
За залез още млада е душата,
ще трупа още празнини.
Научили ли се - ще гори.
Че мислите за вчера само тлеят,
а утре може да вали...
Ще черпя топлина и пламък
от  днес нататък - всеки миг.

© М. П All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • С Петър 1.
    Пиша ви на лични
  • Харесах !
  • Не е критика. Звучи Шекспировско, и съдбовно. 😊
    Бъди спонтанна.
  • Петър1, така е, прав сте, като го писах ми дойде спонтанно това възклицание, написах го знаейки, че няма да остане незабелязано. После се опитах да го заменя, но някак не звучеше. Приемам критиката, също ще бъда благодарна на подсказка как бих могла да го заменя и пак да звучи добре.
  • "Ще черпя топлина и пламък
    от  днес нататък - всеки миг."!
  • Има нещо познато в това: “О, ден поспри!”
Random works
: ??:??