Миг
612
0
1
Помисли, колко е кратък животът.
Отваряш очи, за пръв път виждаш света,
все още красив и така непознат.
По-късно узнаваш, уви, че красивите
неща са дяволски блага.
Все още невкусил от забранения плод,
ликуваш навред, че животът е пред теб.
Но животът, уви, се изнизва след дни
и започваш да гледаш със други очи.
И за финал, откраднал от живота каквото успял,
умираш щастлив, че на този свят и ти нещо си дал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Петрова Всички права запазени
