21.01.2012 г., 5:34 ч.

Миг 

  Поезия » Философска
495 0 1
Помисли, колко е кратък животът.
Отваряш очи, за пръв път виждаш света,
все още красив и така непознат.
По-късно узнаваш, уви, че красивите
неща са дяволски блага.
Все още невкусил от забранения плод,
ликуваш навред, че животът е пред теб.
Но животът, уви, се изнизва след дни
и започваш да гледаш със други очи.
И за финал, откраднал от живота каквото успял,
умираш щастлив, че на този свят и ти нещо си дал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??