Jan 21, 2012, 5:34 AM

Миг

609 0 1

Помисли, колко е кратък животът.

Отваряш очи, за пръв път виждаш света,

все още красив и така непознат.

По-късно узнаваш, уви, че красивите

неща са дяволски блага. 

Все още невкусил от забранения плод, 

ликуваш навред, че животът е пред теб.

Но животът, уви, се изнизва след дни

и започваш да гледаш със други очи.

И за финал, откраднал от живота каквото успял,

умираш щастлив, че на този свят и ти нещо си дал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма го стихотворението, а ми се губи и поезията. Всичко е вярно, или почти всичко - и все пак са познати скучни разсъждения, повърхностно плъзгане по тривиалността. Търсете поетиката!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...