21 ene 2012, 5:34

Миг

611 0 1

Помисли, колко е кратък животът.

Отваряш очи, за пръв път виждаш света,

все още красив и така непознат.

По-късно узнаваш, уви, че красивите

неща са дяволски блага. 

Все още невкусил от забранения плод, 

ликуваш навред, че животът е пред теб.

Но животът, уви, се изнизва след дни

и започваш да гледаш със други очи.

И за финал, откраднал от живота каквото успял,

умираш щастлив, че на този свят и ти нещо си дал.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Няма го стихотворението, а ми се губи и поезията. Всичко е вярно, или почти всичко - и все пак са познати скучни разсъждения, повърхностно плъзгане по тривиалността. Търсете поетиката!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...