21 янв. 2012 г., 05:34

Миг

610 0 1

Помисли, колко е кратък животът.

Отваряш очи, за пръв път виждаш света,

все още красив и така непознат.

По-късно узнаваш, уви, че красивите

неща са дяволски блага. 

Все още невкусил от забранения плод, 

ликуваш навред, че животът е пред теб.

Но животът, уви, се изнизва след дни

и започваш да гледаш със други очи.

И за финал, откраднал от живота каквото успял,

умираш щастлив, че на този свят и ти нещо си дал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма го стихотворението, а ми се губи и поезията. Всичко е вярно, или почти всичко - и все пак са познати скучни разсъждения, повърхностно плъзгане по тривиалността. Търсете поетиката!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...