Миг безвремие
Миг безвремие
Когото боговете обичат, погубват го млад...Аз знам - не ще дочакам утрото.
Дойдох при тебе, за да си отида.
Ще можеш ли с целувка да изтриеш болката,
която толкоз време вече бавно ме убива?...
Вземи ме и постой със мен до края,
подръж в ръце изстиващите длани,
гали косите ми, очите не забравяй,
изпълнени със толкова несбъднати желания...
Аз скоро ще заспя, но дръж ръката ми,
нощта е толкоз страшна и студена,
че искам да усещам само топлото ти тяло,
притиснато до моето във този миг безвремие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмира Митева Всички права запазени
