Петра (Петя Цонева)
46 158
15.06.2019 г., 12:19 ч.

Миг на летене 

  Поезия » Друга
683 8 9

Понякога крилете ни са в нас

и спят като стъбла опитомени.

Усещаме ги с всяка своя част

как парят в буренясалите гени.

 

Как стържат като гвоздеи на кръст,

скован от синовете на земята.

Но не ръжда, звезди в живота къс

закрепват върху рамка необята.

 

Понякога крилете ни са зов,

дълбок като гласа на кашалота.

Ако се сбъдне някоя любов,

макар да е с присъда доживотна.

 

Или ако се случи ден и час,

и даже просто миг преди смъртта ни,

да се събудим в слънчевата паст

с пробита цев на всичките си рани,

 

на всичките свободни небеса,

разкъсали корави паралели, 

един живот си струва вечността.

Дори и само миг да сме летели.

 

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петя! Прекрасно!
  • Топла благодарност за това, че сте тук!
  • Лети, Каменно момиче! Можеш го!
  • Поздравления!
  • "на всичките свободни небеса,
    разкъсали корави паралели,
    един живот си струва вечността.
    Дори и само миг да сме летели."

    Вдъхновяващо! Поздравления за силата на творбата!
  • Страхотен финал !
  • ... един живот си струва вечността.
    Дори и само миг да сме летели.
  • Когато сме били невинни ангели,
    опиянени от кръвта Христова...
    Безброй криле тогава са паднали:
    изгубени души... И участ нова!
  • Страхотно височинно изграждане на творбата, с безапелационна поанта!
    Обичам дълбокомислините ти стихове, Петя, радост са за мен!
Предложения
: ??:??