Миг на летене
Понякога крилете ни са в нас
и спят като стъбла опитомени.
Усещаме ги с всяка своя част
как парят в буренясалите гени.
Как стържат като гвоздеи на кръст,
скован от синовете на земята.
Но не ръжда, звезди в живота къс
закрепват върху рамка необята.
Понякога крилете ни са зов,
дълбок като гласа на кашалота.
Ако се сбъдне някоя любов,
макар да е с присъда доживотна.
Или ако се случи ден и час,
и даже просто миг преди смъртта ни,
да се събудим в слънчевата паст
с пробита цев на всичките си рани,
на всичките свободни небеса,
разкъсали корави паралели,
един живот си струва вечността.
Дори и само миг да сме летели.
© Петя Цонева All rights reserved.
