17.05.2017 г., 19:27

Миг отдаденост

814 2 4

 

Щастлив си с мен,
в съня ми ме целуваш,
крадеш си радост
от заспала тишина,
усмихваш се...
до болка ме жадуваш,
усетих те...
опари ме страстта.
В косите ми 
ми вдиша аромата,
притисна ме 
към своите гърди,
застина... 
предусетил пак вината,
но любовта прошепна:
- Твоя е... бъди!!!
Целуна ме,
потъна ми в душата,
събуди ме
с нахалничка тъга,
попи във теб
неканена сълзата ми,
отдадох се отново
на мига.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Велине
  • Защо толкова малко коментари при такъв хубав стих?! Е, аз усетих емоцията.
  • Благодаря ти, Тошко!
  • Звездиците на пътя млечен
    ..................................................


    Знаех си го, Браво!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....