27.07.2011 г., 10:46

Миг тишина

1.1K 0 4

Косите на вятъра нежно се вплитат

по твоето рамо с ахатов загар

и звук на китара, забравен, долита

във ехо с вълните... и спомена стар...

 

Море, нощ, прохлада и будни дървета,

мъждука сред клоните малка звезда,

китарата пее с гласа на момчета...

А ти си... красивият миг тишина...

 

Косите на вятъра вечерно тичат

и милват те в спомена с лик на жена...

Поисках да кажа аз, че те обичам...

Отнесе ми думите... морска вълна...

 

Николай Дялков

гр.Тополовград

17.07.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...