Jul 27, 2011, 10:46 AM

Миг тишина

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Косите на вятъра нежно се вплитат

по твоето рамо с ахатов загар

и звук на китара, забравен, долита

във ехо с вълните... и спомена стар...

 

Море, нощ, прохлада и будни дървета,

мъждука сред клоните малка звезда,

китарата пее с гласа на момчета...

А ти си... красивият миг тишина...

 

Косите на вятъра вечерно тичат

и милват те в спомена с лик на жена...

Поисках да кажа аз, че те обичам...

Отнесе ми думите... морска вълна...

 

Николай Дялков

гр.Тополовград

17.07.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...