Jul 27, 2011, 10:46 AM

Миг тишина

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Косите на вятъра нежно се вплитат

по твоето рамо с ахатов загар

и звук на китара, забравен, долита

във ехо с вълните... и спомена стар...

 

Море, нощ, прохлада и будни дървета,

мъждука сред клоните малка звезда,

китарата пее с гласа на момчета...

А ти си... красивият миг тишина...

 

Косите на вятъра вечерно тичат

и милват те в спомена с лик на жена...

Поисках да кажа аз, че те обичам...

Отнесе ми думите... морска вълна...

 

Николай Дялков

гр.Тополовград

17.07.2011г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...