Косите на вятъра нежно се вплитат
по твоето рамо с ахатов загар
и звук на китара, забравен, долита
във ехо с вълните... и спомена стар...
Море, нощ, прохлада и будни дървета,
мъждука сред клоните малка звезда,
китарата пее с гласа на момчета...
А ти си... красивият миг тишина...
Косите на вятъра вечерно тичат
и милват те в спомена с лик на жена...
Поисках да кажа аз, че те обичам...
Отнесе ми думите... морска вълна... ...