Мигове...
Мигове...
Ти си моят пеещ пратеник през пролетта,
изгрева на изгрева, залеза на моя залез,
Само ти вдигаш завесата на моята химера:
и изведнъж мечтата се сбъдва в скута и.
Когато заключиш очите си - щастливи -
настъпва нощта и се ражда любовта.
Когато отвориш моите, целувайки ги
сиянието ти, прегръща пламък на Слънцето.
За теб, цветята растат там, където е пустинята
и птиците летят, но не мигрират през зимата.
Само за теб, мъртво море се връща към живота
и се ражда раят на щастието сред хиляда ада...
А ние сме като две звезди в затъмнение
обгърнати в лъчи от безкрая: почти безшумен.
плаващи сред свободата от цветя и небеса,
възхваляващи вечността в съкровено мигновение...
и рисувайки с усмивки хилядите и моменти,
хиляди и хиляди, един след друг минаващи
като ято птици летящи,но в себе си единствени...
© Лили Вълчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Красиви мигове, изпълнени
с обич, красота и щастие си нарисувала, Кали,
мигове, "плаващи сред свободата от цветя и небеса”! 🌸 -
"А ние сме като две звезди в затъмнение
обгърнати в лъчи от безкрая: почти безшумен."
Много ми хареса! -
Хареса ми този полет на хилядите моменти като ято птици. Поздрав, Лили!
-
"като ято птици летящи, но в себе си единствени"
Харесва ми!
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прегръщам ви от все сърце!
Съни, рисувай, бъди!