Мигове...
Мигове...
Ти си моят пеещ пратеник през пролетта,
изгрева на изгрева, залеза на моя залез,
Само ти вдигаш завесата на моята химера:
и изведнъж мечтата се сбъдва в скута и.
Когато заключиш очите си - щастливи -
настъпва нощта и се ражда любовта.
Когато отвориш моите, целувайки ги
сиянието ти, прегръща пламък на Слънцето.
За теб, цветята растат там, където е пустинята
и птиците летят, но не мигрират през зимата.
Само за теб, мъртво море се връща към живота
и се ражда раят на щастието сред хиляда ада...
А ние сме като две звезди в затъмнение
обгърнати в лъчи от безкрая: почти безшумен.
плаващи сред свободата от цветя и небеса,
възхваляващи вечността в съкровено мигновение...
и рисувайки с усмивки хилядите и моменти,
хиляди и хиляди, един след друг минаващи
като ято птици летящи,но в себе си единствени...
© Лили Вълчева All rights reserved.
