Мигове и прозрения
Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат
от взора към тъгата, с неразбиране.
От фалшът, с който сляпо си обичал -
сърцето в самота ще атрофира...
Тогава ще замлъкнат и молитвите,
и клетвите за вярност доживот.
Ще ни четат във утопични стихове
за някаква несбъдната любов...
А този миг, за който закъсняхме
е всъщност невъзможен, като вечност,
в която бе порочен твоя страх -
отблизо, че си много по-далечна...
©тихопат.
Данаил Антонов
01.07.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
