Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда 
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат
от взора към тъгата, с неразбиране. 
От фалшът, с който сляпо си обичал - 
сърцето в самота ще атрофира... 
Тогава ще замлъкнат и молитвите, 
и клетвите за вярност доживот. 
Ще ни четат във утопични стихове 
за някаква несбъдната любов... 
А този миг, за който закъсняхме 
е всъщност невъзможен, като вечност, 
в която бе порочен твоя страх - 
отблизо, че си много по-далечна...

©тихопат. 
Данаил Антонов 
01.07.2023