Jul 2, 2023, 11:22 AM

Мигове и прозрения

Poetry » Love, Philosophical

512 1 1

Той рано или късно идва. Винаги.
Мигът, когато истината те пробожда
с кинжала, изкован от тежки думи.
До кокал и предсмъртна разтревоженост.
И твоите представи се разтичат
от взора към тъгата, с неразбиране.
От фалшът, с който сляпо си обичал -
сърцето в самота ще атрофира...
Тогава ще замлъкнат и молитвите,
и клетвите за вярност доживот.
Ще ни четат във утопични стихове
за някаква несбъдната любов...
А този миг, за който закъсняхме
е всъщност невъзможен, като вечност,
в която бе порочен твоя страх -
отблизо, че си много по-далечна...

©тихопат.
Данаил Антонов
01.07.2023

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

enetra

Страхотно пронизващо, до болка истинско и дълбоко въздействащо!

2023-07-03T18:13:58+03:00

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0