Мигове преди смъртта

24.05.2016 г., 9:55 ч.

Поезия

419 0 2

Миг! Втори! Трети...

Глухи удари в сърцето...

Времето е като сфера!

Немигащо око....

Гледам! Чакам! Нещо става...

Бога ми: не знам какво!

Знам! Животът е на косъм!

Сякаш съм въжеиграч!

Дали ще мина по въжето?

Дали ще полетя?

Ако политна, моля Господ,

дано да е на горе!

Сферата да се разтвори!

Ненужно е тогаз да се говори!

Всичко ще се разбере!

Само трябва времето да спре!

Моля, ако съм скучна, кажете ми. Честит празник на всички! С много обич!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

donchevav (Венета)

2016-05-27T15:33:39+03:00

Или си на връх, остър като игла. Една крачка - и си в бездната! Познато чувство! Благодаря ти, Маргарита!
Katriona (Кети Рашева)

2016-05-25T15:37:12+03:00

Познато ми е това чувство - сякаш ходиш по въже или по острие на бръснач.... много добре изразено!