Миг! Втори! Трети...
Глухи удари в сърцето...
Времето е като сфера!
Немигащо око....
Гледам! Чакам! Нещо става...
Бога ми: не знам какво!
Знам! Животът е на косъм!
Сякаш съм въжеиграч!
Дали ще мина по въжето?
Дали ще полетя?
Ако политна, моля Господ,
дано да е на горе!
Сферата да се разтвори!
Ненужно е тогаз да се говори!
Всичко ще се разбере!
Само трябва времето да спре!
© Маргарита Ангелова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
