vasisid (Василена Костова)
87 298
18.10.2007 г., 23:53 ч.

МИГЪТ 

  Поезия
741 0 4


Мигът остава твърде кратко,
като ухание на нощен цвят.
Мигът е пламъкът във мрамор.
Не можеш да го удържиш.

Мигът ни бяга твърде бързо.
Затуй в леха го посади...
Като сълза, завързана на кука,
в бразда дълбоко зарови!

Мигът умира много бързо.
Красива смърт му избери!
Забъркай го във хляба и бетона
и като ключа сол го изкриви.

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мигът умира...но остава вечен,ако успеем да му вдъхнем Живот!
    Благодаря ви за откровенията!Поздрав!
  • Целият ни живот е мигове,
    хубави и лоши мигове, които
    пазим дълбоко в душите си.
    С обич, Василена.
  • Защо да му избираме смърт миличка?
    Според мен,трябва живот да му осигурим!
  • поздрав!
Предложения
: ??:??