Мигът
МИГЪТ
Росица Чакърова
Не търся вечност в топлите ти длани,
а само се улавям за мига,
защото... то това ще ни остане –
две багри от отминала дъга...
Две малки дири сред пустинни дюни
ще сочат път към живата вода
в оазиса на онзи дъжд през юни,
в изреченото тъй невинно "да",
в обагрения есенно октомври,
опазил тайната на простото изкуство
да приютява две мечти бездомни
в целувка на нетърпеливи устни...
От този миг роди се в шепи вятър,
в чупливи мисли нежно зашумя,
закрачи бос към своето "нататък"
и след това тъгата овдовя –
съблече недошитата си рокля,
тропосана с очакване и зов.
Мигът, до вчера грешен и самотен,
на сутринта нарече себе си Любов...
Лондон 04/10/2017 ' 13:07
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
