31.05.2022 г., 9:26

Мигът е изпитание

932 1 3

Някой някъде с някого

сред благост и радост живее;

другаде друг сред  гняв и болка,

сред теглила и беди линее.

Карма ли е?

Или е съдба заслужена?

И наградата вселенска,

и наказанието свише

в душите ни е стаена.

С думи и дела

сами избираме:

премеждие или съдействие,

лишение или благополучие.

 

В мига се случва схватката   

между добро и зло,

между дявола и Бога

в душата ни човешка.

 

Ако обичаме,

ако прощаваме,

/но не винаги/,

ако сме благи и смирени,

ако благодарим за полученото,

ако чуждото достойнство тачим  

толкова  –  колкото  и  своето  –

можем  да получим  поредния Оскар 

за Филма на живота свой от  Всевишния.  

 

Самадхи

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гюлсер Мазлум Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страдание се случва винаги, ако това означава дали е необходимо. Винаги, заради равновесието. Изказах мнението си, че има равновесие, но явно хората мислят, че лошото е огромно. Просто не виждат доброто. Приемат го за даденост. Например - намесата на медицината или хируртията увеличава продължителността на живота. Само преди стотина години са мряли от много болести... Спирам, защото това е само мое мнение и не го натрапвам на никого.
  • Темата за човешкото страдание е обширна, трактовките - разнопосочни. Неизбежна необходимост ли е страданието? Според будизма - не, според християнството - да. Всяко човешко същество страда от/за нещо, според мен, а Смисълът на живота не е ли е в съзиданието и в радостта от сътворението? Безмерното страдание е пагубно. Сещам се за поемите на Пенчо Славейков "Бойко" и "Ралица". Болката е послание за промяна. Прошката! Тя не се случва в мига на изтърпяната обида или унижение, а много по-късно, когато простим на себе си, че сме допуснали това да се случи. Благодаря за коментара ти, Тони!
  • Това са вечни въпроси, Гюлсер. Всеки си съставя или вярва на някаква теория, която да осмисли тези негови търсения. Ти си дала един вариант, но си казала - "но не винаги" Аз съм изградила собствена. Която понякога не се възприема от тук пишещите. Не им харесва, че човек трябва да страда. Не ми се влиза в спорове, но на човек, колкото и правилни избори да прави, му се случват лоши неща. Защо, питат се те. Никой не желае да приеме факта, че така е отредено на всеки човек.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...