Мигът на истината
Порутена е къщата която,
издигнал си с безброй лъжи!
Сега седиш във нищото -
и чакаш!?
Какво ли чакаш ти кажи.
-До тебе времето не стига...
Живота си твори неща!?
Който сам решава...
Каква ще бъде твоята съдба.
Бленуват ти очите нежност.
Сърцето ти копнее за любов!
А твоята душица свита ,
се крие зад игри и Бог...
Нима е нужно да го правиш?
Какво от себе си си взел?
Какво на себеси направил?
Защо така си се проклел...!
Нали обичаше живота!?
Нали твореше за това.
Защо тогава лесно се
отрече...?
Защо загърби любовта?
-Сега пред теб ройните стоят...
Стойш пред нищото и плачеш...
Мигът вълшебен -
молиш се да дойде...
И всичко в радост,
той да сътвори.
Но таз картина ще убягва .
Дорде не спреш със
свойте войни.
Дорде не спреш
от себе си да страдаш!?
-Сега си коленичил ,
и мълчиш...
Мълчиш защото те боли.
Вдигнал си ръцете ,
във молитва!
Отново чакаш Бог -
да ти прости!?
И аз ...Прощавам ти,
да знаеш...
Защото знам че те боли.
И не защото сам си
във живота...
Защото с злото ,
вечно във война си ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
