lubokostov (Любослав Костов)
43 1
15.11.2012 г., 14:25 ч.

Мигът на трагизъм отмина 

  Поезия » Друга
503 0 4

Мигът на трагизъм отмина,
бавно спуска се гъста мъгла,
гробът пуст е, останал без име:
тихо пее на глас любовта!

Самодиви край него танцуват
и му пеят задружно във хор,
а пък той оживял се любува
зад стените на вечен затвор.

Много птици над него се реят,
сладкопойни красиви ята...
и не спират, не спират да пеят
за живота, смъртта... любовта!

Те му носят далечни послания
за жената, детето... дома,
как жена му красива останала,
как синът му познал обичта.

... и се чудят в небето високо
всички силни наглед божества:
колко обич има в сърцето,
щом мъртвецът проронва сълза?

© Любослав Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??