Мигът на трагизъм отмина
Мигът на трагизъм отмина,
бавно спуска се гъста мъгла,
гробът пуст е, останал без име:
тихо пее на глас любовта!
Самодиви край него танцуват
и му пеят задружно във хор,
а пък той оживял се любува
зад стените на вечен затвор.
сладкопойни красиви ята...
и не спират, не спират да пеят
за живота, смъртта... любовта!
Те му носят далечни послания
за жената, детето... дома,
как жена му красива останала,
как синът му познал обичта.
... и се чудят в небето високо
всички силни наглед божества:
колко обич има в сърцето,
щом мъртвецът проронва сълза?
© Любослав Костов All rights reserved.
