lubokostov (Любослав Костов)
43 1
Nov 15, 2012, 2:25 PM

Мигът на трагизъм отмина 

  Poetry » Other
449 0 4

Мигът на трагизъм отмина,
бавно спуска се гъста мъгла,
гробът пуст е, останал без име:
тихо пее на глас любовта!

Самодиви край него танцуват
и му пеят задружно във хор,
а пък той оживял се любува
зад стените на вечен затвор.

Много птици над него се реят,
сладкопойни красиви ята...
и не спират, не спират да пеят
за живота, смъртта... любовта!

Те му носят далечни послания
за жената, детето... дома,
как жена му красива останала,
как синът му познал обичта.

... и се чудят в небето високо
всички силни наглед божества:
колко обич има в сърцето,
щом мъртвецът проронва сълза?

© Любослав Костов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??