Пак се връщам, мила майко,
Всеки път ми е по-сладко!
Към теб душата ми снове -
Фейският ти глас ме зове
С ненаситния копнеж,
Както само ти умееш,
Мила Добруджа!
Драго ми е днес да миткам
В добруджанската градинка;
Тук тихо спят моите деди
Моите деди-слънчогледи...
А в полето ветровито,
Раснах благо като жито,
Мила Добруджа!
Нежно на брега ти райски
Ме обгърна духът майски,
И приспива ми сърцето
Със вълните на морето...
Раковините люлеят,
Детската памет ми грее,
Мила Добруджа!
Към хоризонти безкрайни,
Към далечини потайни
Водят ме печални птици
По твоите прашни улици...
Прахът очите ми гаси,
Ама златното ти лице
Не ще забравя!...
© Оливия Тузлару Всички права запазени