Години нижат времето в косите !
Пространство търсещо покой.
В хаоса житейски мислите блуждаят.
Очите тъжни на тялото изпращат данни!?
Който карат душата ти да чезне.
В пародията на живота скучен!
Героите сме аз и аз...
Ту търсещ ту блудстващ във ума ми!?
Мисли дяволски летят ...!?
А после бързам да моля Господ
отново пак да ме спаси...?
Нима е длъжен той все с мен да бъде.
Нима със повече го заслужавам
аз... Не знам.
Нима съм по добър... Не вярвам.
По лош съм аз защото в мислите редовно!?
Греха спохожда ми ума.
Оцапан даже осквернен
сам от себе си с лъжи.
Не знам дали той някога ще ми прости?
Аз слаб съм знам и може непристоен !?
Да търся него всеки ден...
Надявам се и моля Господ
някога да ми прости...
Когато сам поиска и реши.
© Ангел Всички права запазени
фери извени ме за малкото ф на името ти но клавиатурата ми не изписва голямо ф.