ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
9.07.2010 г., 10:19 ч.

Милост няма да прося... 

  Поезия » Друга
714 0 9

Седна на хурка къделя от гъста мъглица.

Цяла вечер баирът я чепка с борики.

Черна мура вдигна мигли от мокри иглици,

прободе с върхари небето и то гръмовно извика.

 

Пчелен рой от градината бръмна вретено.

Колелото от арк-а с кундурките зашляпа.

Сбраха тлака цветята, все пременени.

Паяк-ергенче, на храста, кърпи си капата.

 

Плетни ми пояс хайдушки от дъга седемцветна!

Стори ми риза с бодче от свила - косици!

Тури в силяха барутец от думи столетни!

Сипни ми джепането на твоите светли зеници!

 

Дай салматарчица с топличко от момини пазви!

Стомница медовина налей от невестини устни!

Поглед - кошута в дисаги, да любя и мразя!

Чушчица, люта от обич, в похлупците ми пусни!

 

Боже, и в кръвта си съм селянин...

 

Стига ми тая награда

Рая ти земен, навеки, в сърцето да нося!

 

Боже, когато се сетиш за мене...

 

Ако Си рекъл, Горе, при Тебе да страдам,

кротък си тръгвам и милост няма да прося...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??