Милост няма да прося...

Jul 9, 2010, 10:19 AM

Poetry » Other

5.0 / 5

803 0 9

Седна на хурка къделя от гъста мъглица.
Цяла вечер баирът я чепка с борики.
Черна мура вдигна мигли от мокри иглици,
прободе с върхари небето и то гръмовно извика.
Пчелен рой от градината бръмна вретено.
Колелото от арк-а с кундурките зашляпа.
Сбраха тлака цветята, все пременени.
Паяк-ергенче, на храста, кърпи си капата.
Плетни ми пояс хайдушки от дъга седемцветна!
Стори ми риза с бодче от свила - косици!
Тури в силяха барутец от думи столетни!
Сипни ми джепането на твоите светли зеници! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Утаени шепоти
Into the Storm

Cool shimmering light lingers around. Leaves of the autumn break the sound. (And) Only the whispers ...
Song of Solomon

July’s heat is cruel and wild, a fevered breath, both dark and vile. The earth yawns wide, the chasm...
Don't Lie

Shut up the memories and open the window Grieve with me with open eyes And then leave me alone...! I...

More works »