Милостиня за дядо Коледа
Снощи, на гарата, стареца мернах.
Имаше дълга и бяла брада.
И ми се стори (дали пък е верно?),
че съм го виждала нейде с торба.
Някакъв спомен за зимни звънчета,
лампички цветни, красива елха,
коледни сладки и много джуджета -
върна ме някъде, в друга страна.
И се огледах (кога ще порасна?) -
впряга с елени потърсих с очи.
Дядото-просяк, със сивото палто,
беше приседнал, от всички, встрани.
С плетени грубо, различни чорапи
и с панталон, чийто цвят не личи,
бедният старец, с шала зацапан,
кротко погледна ме с гладни очи.
Знам, че е глупаво, знам, че е детско...
(Просто, не може да бъде това!)
Но си нарекох банкнотата дето,
пуснах в студената, стара ръка.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
