Мимоходом
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида
над рамото ми топло мракът.
Навярно моята вина е –
след дълъг път да те дочакам.
Навярно много си грешил,
та да изпитваш любовта ми.
Не те насилвам – ти реши
дали си струва да останеш.
В памуковата тишина
тук всеки звук е нарушител.
Аз нямам друго да ти дам,
освен небесната обител.
Самотник тих си – като мим
притиснал ме с дланта си няма.
Ако сега се разделим –
нататък друга обич няма.
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида
над рамото ми топло мракът.
Навярно моята вина е –
след дълъг път да те дочакам.
Навярно много си грешил,
та да изпитваш любовта ми.
Не те насилвам – ти реши
дали си струва да останеш.
В памуковата тишина
тук всеки звук е нарушител.
Аз нямам друго да ти дам,
освен небесната обител.
Самотник тих си – като мим
притиснал ме с дланта си няма.
Ако сега се разделим –
нататък друга обич няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
