yotovava (Валентина Йотова)
2631 22221
Feb 16, 2015, 10:24 PM

Мимоходом 

  Poetry » Love
483 0 9
Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли
Отвътре – пепеляк и въглен.

Не чу ли снощи как рида
над рамото ми топло мракът.
Навярно моята вина е –
след дълъг път да те дочакам.

Навярно много си грешил,
та да изпитваш любовта ми.
Не те насилвам – ти реши
дали си струва да останеш.

В памуковата тишина
тук всеки звук е нарушител.
Аз нямам друго да ти дам,
освен небесната обител.

Самотник тих си – като мим
притиснал ме с дланта си няма.
Ако сега се разделим –
нататък друга обич няма.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??