Мимолетно

Все тъй неусетно изнизват се дните,

животът напред си върви –

диамантът троши се, умират звездите,

изчезват наивните детски мечти.

От тях ни остава единствено спомен

за нявгашни слънчеви дни.

Затънал в живота, нерад и бездомен,

напразно ги търсиш, уви.

Животът те срещна с реалност горчива,

със много неравни борби.

Във каменно ложе во век да почиват

положи той твоите светли мечти.

И лека полека сърцето започна

да бие в бронирана гръд –

прилежно моторче в машинката точна

от мускули, кости и плът.