Мимолетно
1.9K
1
8
Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен
за нявгашни слънчеви дни.
Затънал в живота, нерад и бездомен,
напразно ги търсиш, уви.
Животът те срещна с реалност горчива,
със много неравни борби.
Във каменно ложе во век да почиват
положи той твоите светли мечти.
И лека полека сърцето започна
да бие в бронирана гръд –
прилежно моторче в машинката точна
от мускули, кости и плът.
