Била си ми майка във дните значими,

когато живели сме в минал живот.

Във този сме близки и много любими,

от нежност обзети сме,мъж и жена.

А днеска и утре дори да умирам,

и трудно говоря,и тихо мълвя.

Живота ще любя,любов не предавам,

в житейския кораб до теб ще стоя!

Дъщерка и майка,невеста любима,

ти всичко за мен си,по-сладка от мед.

Побираш във себе си цяла вселена,

която раздаваш на белия свет.

Не мога!Не мога,без теб да живея,

без твоята обич и твойте очи.

Когато те гледам,щастливо немея

и сещам в душата си топли вълни.

Ах,колко!Ах,колко,небето синее

и слънцето щедро огрява света.

Цветята ухаят и славеят пее,

любов и надежда изпълват мира.