Минало и настояще
Била си ми майка във дните значими,
когато живели сме в минал живот.
Във този сме близки и много любими,
от нежност обзети сме,мъж и жена.
А днеска и утре дори да умирам,
и трудно говоря,и тихо мълвя.
Живота ще любя,любов не предавам,
в житейския кораб до теб ще стоя!
Дъщерка и майка,невеста любима,
ти всичко за мен си,по-сладка от мед.
Побираш във себе си цяла вселена,
която раздаваш на белия свет.
Не мога!Не мога,без теб да живея,
без твоята обич и твойте очи.
Когато те гледам,щастливо немея
и сещам в душата си топли вълни.
Ах,колко!Ах,колко,небето синее
и слънцето щедро огрява света.
Цветята ухаят и славеят пее,
любов и надежда изпълват мира.
© Иво Сотиров All rights reserved.
