Миниатюра за самотата
Бабо, бабо, где така?
Ма защо си пак сама?
Нямаш ли един приятел,
или някой обожател?
Вечно си сама и плачеш,
ала няма да се оплачеш.
С усмивка на уста,
рев, сълзи, самота.
От инат да се откажеш,
и нормално да застанеш
пред хората, ще те приемат-
каквато си, все ще те вземат.
Но фасони да въртиш,
и ти сама няма да го търпиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Трендафилов Всички права запазени
