Миниатюри
Миниатюри
* * *
С малко думи много казвай!
С много думи не наказвай!
И мълчанието даже
Може всичко да ти каже.
* * *
Думи, думи, много думи!
По-добре без тях,
Че езикът благославя,
Но и трупа грях.
Вселена
Вселена - верига безкрайна.
Животът е миг светлина
От тази божествена тайна,
В която съм капка една.
Аплодисменти
Аплодисменти - възторжена радост
И егото в нея се къпе...
Триумфът на суетата!
После завесата пада.
Сама си остава душата.
Пошлото
Пошлото - то вечно тържествува
И обувки лъскави обува.
Тъй не търси преходни пътеки,
А готово е да смачка всеки.
* * *
Аз знам - все още не съм луда,
За да прегърна завестта си.
Внимавам да не я събудя
И тържествувам с радостта си.
* * *
Искам да извикам, искам да запея.
Радостта да дойде и да литна с нея.
Иска ми се вечно радост да раздавам
И когато лягам и когато ставам.
* * *
Родих се не да лазя по земята,
А с твърди стъпки да я прекося.
Прогледнах, за да виждам красотата.
Над суетата да я извися.
* * *
Кодирано е всичко от Небето.
Не сме избрани нито пък проклети.
Запазиш ли във себе си детето,
Завинаги в сърцето ти ще свети.
* * *
Всяка птица е крилата
И поглежда небесата,
Но орелът само пори
Най-високите простори.
* * *
Ще потисна болката в сърцето.
Ще преглътна първата роса.
Нова бръчка ще покрий лицето.
В кок ще свия буйната коса.
Ден след ден ще се търкалят бавно.
Пламъкът във пепел ще изтлее,
Но едничка песен и безкрайно
Все за теб в стиха ми ще сее лее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
