Минорно
Минорно
Сега е тъмно и тунелено влажнее.
Зората е като далечен пътен знак,
сочи Залез где от синева слепее,
а след изхода е писта „Страх”.
Сега е кралство на туманите.
Виснало е скършено безвремие,
заекващо от глад, то вие над орманите
за последната вечеря в суеверие.
И е тихо като църква след вечерня,
след изхлипала камбана в буден сън –
как надянала е расо лицемерно,
а звънарят, неопят лежи отвън.
Сега е кротка лудост в мен –
броя си дните, всъщност друго си броя –
мигове щастливи преди тлен…
и бисерите от сълзите след това –
на някой, който ме обича,
когото любех, но извън плътта…
и как бих щяла да наричам
всеки бисер с име – Любовта.
Сега е Времето на Тайната водица;
и на пеперудите с намокрени крила,
стиснали живеца под езика -
зъзнат, току на прага на една Душа,
която иска да отлитне, в Края си поне –
да се просне чиста, гола, и без грях –
да изплаче Дъх от превисокото Небе, и
да го пропилее пак…за нова шепа прах.
Ренета Първанова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
