Минорно
Не бързай! И не се гневи!
Смъртта ще дойде да ни вземе.
Сред уморените треви
ще легне друго, прашно време.
В прахта ще са заспали, знам
и спомените и мечтите.
Ще плаче вятър страшно сам,
следите с ярост ще замита.
Били ли сме... не сме били...
Звездите ще са безразлични.
И ще се питаме, дали
въобще със теб сме се обичали...
Или било е просто сън,
(целувки диви, нежни длани)
от който като светъл звън
една тъга ще ни остане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
