Минорно
Не бързай! И не се гневи!
Смъртта ще дойде да ни вземе.
Сред уморените треви
ще легне друго, прашно време.
В прахта ще са заспали, знам
и спомените и мечтите.
Ще плаче вятър страшно сам,
следите с ярост ще замита.
Били ли сме... не сме били...
Звездите ще са безразлични.
И ще се питаме, дали
въобще със теб сме се обичали...
Или било е просто сън,
(целувки диви, нежни длани)
от който като светъл звън
една тъга ще ни остане.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
