Jun 8, 2015, 12:26 AM

Минорно 

  Poetry » Love
285 0 1

Не бързай! И не се гневи!

Смъртта ще дойде да ни  вземе.

Сред уморените треви

ще легне друго, прашно време.

 

В прахта ще са заспали, знам

и спомените и мечтите.

Ще плаче вятър страшно сам,

следите с ярост ще замита.

 

Били ли сме... не сме били...

Звездите ще са безразлични.

И ще се питаме, дали 

въобще със теб сме се обичали...

 

Или било е просто сън,

(целувки диви, нежни длани)

от който като светъл звън

една тъга ще ни остане.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много талантливо сътворена творба! Тъжна, но истинска!
    Допадна ми и те поздравявам за творбата и желая хубав ден
    и по-ведро настроение!
Random works
: ??:??