Минорно

8 июн. 2015 г., 00:26

Поэзия » Любовная

273 0 1

Не бързай! И не се гневи!

Смъртта ще дойде да ни вземе.

Сред уморените треви

ще легне друго, прашно време.

В прахта ще са заспали, знам

и спомените и мечтите.

Ще плаче вятър страшно сам,

следите с ярост ще замита.

Били ли сме... не сме били...

Звездите ще са безразлични.

И ще се питаме, дали

въобще със теб сме се обичали...

Или било е просто сън,

(целувки диви, нежни длани)

от който като светъл звън

една тъга ще ни остане.