... минута със тебе, но истинска
Защо ми е слънце? Със твойте лъчи
ще сгрееш деня ми дъждовен!
Пелин е животът, но с теб не горчи,
до теб всеки миг е съдбовен!
Защо ми е сън? Да сънувам морава
и в твоите стъпки да тичам,
под мене тревата да пари - жарава,
червена до кръв от обичане!
Защо ми е вятър да гали косите?
Пръсти ангелски в тях ще играят,
а после по тялото, с обич пропито,
клетвен оброк ще чертаят!
Защо ми е въздух? Ще дишам любов
единствена, свята, пречистена...
Ще дам сто години от моя живот
за минута със тебе, но истинска!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
