... минута със тебе, но истинска
Защо ми е слънце? Със твойте лъчи
ще сгрееш деня ми дъждовен!
Пелин е животът, но с теб не горчи,
до теб всеки миг е съдбовен!
Защо ми е сън? Да сънувам морава
и в твоите стъпки да тичам,
под мене тревата да пари - жарава,
червена до кръв от обичане!
Защо ми е вятър да гали косите?
Пръсти ангелски в тях ще играят,
а после по тялото, с обич пропито,
клетвен оброк ще чертаят!
Защо ми е въздух? Ще дишам любов
единствена, свята, пречистена...
Ще дам сто години от моя живот
за минута със тебе, но истинска!
© Таня Донова All rights reserved.
