Пресвещени сладострастни очи!
Изобличете порива самотен, дързък!
С чувствата си погубете светлите лъчи
на сиянието топло,
което към душата бърза!
…да достигне…
Красиви очи! Бездънни! Устремени!
Озарете нощта на незнайната обич…
Като “освободени”, но тайно пленени,
Живейте с мотив
под любовния бич!
…не отмирайте…
Но този момент, богохулствен, преломен
насила пропуснат от мъдрост
очи мирни, вий забравете!
Разпалете танца духовен,
осакатете нахалната дързост
и помисли черни с поглед раздерете
© Жулиян Желязков Всички права запазени