Мираж

19.07.2023 г., 18:10 ч.

Поезия

160 0 2

Не гледай тялото ми клето

дори и вече застаряло.

Звучи във него песен земна

разказваща за буйна младост.

Треперят ставите сковани

несигурни в своята цялост.

С безброй зачеркнати проблеми

държат се още... твърде зряло.

Вървя с перфектната си възраст

да знам, да мога, но пък скромно.

Безценно е всичко съзряно

дошло до сърцето ми волно.

Не съжалявам за това...че пораснах,

че трудно е поредното вчера.

Старостта е привилегия свише...

за избраните в изпит родена.

Животът не спира да тича...

тикащ ни неуморно към вечния бряг.

С възрастта си, трупаме опита личен,

крачка след крачка, кратък дъх, после… мираж.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Лютиче (Валя Сотирова)

2023-08-02T15:31:19+03:00

Когато прекрачим определен брой години, някои от нас си правим равносметка. До колко и как да продължим, или нещо променим! Благодаря, Иван!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2023-08-02T14:08:53+03:00

Осъзнаване на всичко, което се случва с нас!